Иисус прие кръстна смърт, за да ни даде вечен живот
Синаксар за Велики петък
В светия и Велики петък спомняме светите и избавителни премеждия на нашия Господ Иисус Христос, които Той доброволно одобри поради нас: заплювания, удари, шамари, огорчения, ругатни, подбив, лъжлива багреница, концерн, гъба, оцет, гвоздеи, копие, а най-после кръст и гибел. Всичко това се случи в петък. След като бе
предаден от Своя възпитаник за 30 сребърника
Господ Иисус бе отведен вързан първо пред първосвещеника Ана, а тоя Го насочи при своя шурей първосвещеника Каиафа. Тук Иисус бе подложен на огромни изтезания и поругания. Бе набеден от лъжливи очевидци, че щял да унищожи Йерусалимския храм, и задето говорел, че е Син Божи. На сутринта Христос бил отведен при римския шеф Пилат Понтийски. Той не намерил у Христос никаква виновност и бил податлив да Го пусне, само че тълпата, подучена от първосвещениците, крещяла: " Разпни, разпни Го! " Пилат споделил: " Вземете и Го съдете по вашия закон! " Те дали отговор: " Ние не можем да осъждаме никого на гибел. Той би трябвало да почине, тъй като прави Себе Си цар! “ Като чул това, Пилат запитал Иисус: " Ти цар ли си? ". Христос споделил: " Аз съм Цар, само че Моето царство не е от тоя свят ". Пилат още веднъж бил податлив да пусне Иисус и с цел да умилостиви народа, заповядал да бият Иисус, по-късно Го извел още веднъж пред множеството и споделил: " Ето, Човека! " Но те още по-силно закрещели: " Разпни, разпни Го! ". Пилат дал отговор: " Вашия Цар ли да разпна? " На това народът споделил: " Ние нямаме различен цар с изключение на кесаря. Ако Го пуснеш, не си другар на кесаря ". При тия думи
Пилат се уплашил
За да избави Иисус, той прибягнал до едно последно средство - предложил на народа съгласно обичая да им пусне за празника едного от двамата - Христос или един пандизчия на име Варава. Народът обаче предпочел Варава, а упорствал Христос да бъде разпнат. За почтения възвишен Страдалец се застъпила дамата на Пилат, само че и това не помогнало. Народът от ден на ден упорствал Христос да бъде наказан на гибел. Като не можал да устои против настояването на народа, Пилат си умил ръцете и споделил: " Невинен съм за кръвта на тоя Човек; вие му мислете! " Юдеите дали отговор: " Нека кръвта Му падне върху нас и нашите деца! " Тогава Пилат им предал Иисус да бъде разпнат. Наложили на раменете Му тежък кръст и Го повели към хълма Голгота, намиращ се до самия Йерусалим, където бил разпнат сред двама злодейци. Така се изпълнило пророчеството на Исаия, който споделя: " И към злодейци бе присъединен “ (Ис. 53:12).
Войниците разделили между тях облеклата Му, а за връхната Му дреха хвърлили жребие,
с цел да се извърши и друго знамение
казано за Него (Пс. 21:19). Но не стигало това. Дори и откакто приковали Христос на кръста, ругаели Го, казвайки: " Уа! Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, избави Себе Си и слез от кръста! " (Марк 15:29-30). Също и първосвещениците и книжниците Му се присмивали и думали между тях: " Други спасяваше, а Себе Си не може да избави. Христос, Царят Израилев, дано слезе в този момент от кръста, та да забележим и повярваме “ (Марк 15:31-32). Дори бездушната природа не останала безучастна към това, което ставало на Голгота. От шестия час до деветия настанал мрак. Когато римският стотник, на име Лонгин, който бил на стража при кръста Христов, видял всичко това, популяризирал Бога и споделил: " Наистина този Човек е Син Божи! “ Единият от разбойниците, разпнати дружно с Него, също хулел Христос и казвал: " Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! “ Другият обаче го смъмрил и споделил: " Та и от Бога ли не се боиш ти, който и самичък си наказан на същото? Ние сме наказани заслужено, тъй като получаваме заслуженото съгласно делата си; само че Тоя нищо неприятно, не е сторил “. След това споделил на Иисус: " Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си! “ Иисус му споделил: " Истина ти споделям: през днешния ден ще бъдеш с Мене в парадайса! “ (Лука 23:39-43).
След това Иисус, като
знаел, че към този момент всичко е свършено
с цел да се сбъдне Писанието (Пс. 68:22), споделил: " Жаден съм! “ Войниците натопили гъба в оцет, надянали я на исопова концерн и Му подали да пие. Когато Иисус вкусил от оцета, рекъл: " Свърши се! Отче, в Твои ръце предавам духа Си! " Тогава храмовата завеса се раздрала на две от горе до долу, земята се потресла, скалите се разпукали, гробовете се разтворили и доста тела на умряли светии възкръснали, и като влезнали в светия град, се явили на мнозина (Мат. 27:51-53).
При кръста Христов стояли майката на Иисус и Мария Клеопова, Мария Магдалина и деятел Йоан, възлюбеният възпитаник на Господа. Понеже на другия ден бил великият юдейски празник Пасха, с цел да не останат на кръста телата на разпнатите и да загрозяват празника, юдеите побързали да ги снемат. За да ускорят гибелта на двамата разбойници, пребили им пищялите... А като пристигнали при Иисус и видели, че Той е към този момент мъртъв, не Му пребили пищялите, само че един от бойците пробол с копие ребрата Му, от които изтекло кръв и вода, с цел да се изпълнят още две пророчества за Христа: " Кост Негова няма да се строши “ (Изх. 12:46, Числ. 9:12) и „ Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха “ (Зах. 12:10).
Същата вечер Йосиф от Ариматея, изтъкнат член на Синедриона, скришен възпитаник на Иисус, отишъл при Пилат,
с цел да измоли тялото на Господа
та да Го погребе с подобаваща чест. След като Пилат разрешил, Йосиф дружно с Никодим, също скришен възпитаник на Иисус, снели от кръста тялото на своя Учител, помазали го съгласно тогавашния еврейски бит със смирна и алой, обвили Го в чиста плащаница и Го положили в нов гроб, изкопан в канара в личната градина на Йосиф.
Разпятието на Господ Иисус станало в шестия ден на седмицата, в който в миналото Адам протегнал ръка към дървото за познаване на положителното и злото и посредством което пристигна прегрешението. Сега, в същия ден и час, отново на дърво - Христовия кръст - бе заличена нашата греховна присъда и загладена виновността на нашите прадеди. Първият Адам посредством своето непокорство вкара гибелта, а вторият Адам - Христос - посредством послушанието към Своя небесен Отец доброволно одобри гибел, и то гибел кръстна (Фил. 2:8), посредством която
победи гибелта
и ни дарува живот безконечен.
Поради Твоето неизказано състрадание, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас!
Амин!
В светия и Велики петък спомняме светите и избавителни премеждия на нашия Господ Иисус Христос, които Той доброволно одобри поради нас: заплювания, удари, шамари, огорчения, ругатни, подбив, лъжлива багреница, концерн, гъба, оцет, гвоздеи, копие, а най-после кръст и гибел. Всичко това се случи в петък. След като бе
предаден от Своя възпитаник за 30 сребърника
Господ Иисус бе отведен вързан първо пред първосвещеника Ана, а тоя Го насочи при своя шурей първосвещеника Каиафа. Тук Иисус бе подложен на огромни изтезания и поругания. Бе набеден от лъжливи очевидци, че щял да унищожи Йерусалимския храм, и задето говорел, че е Син Божи. На сутринта Христос бил отведен при римския шеф Пилат Понтийски. Той не намерил у Христос никаква виновност и бил податлив да Го пусне, само че тълпата, подучена от първосвещениците, крещяла: " Разпни, разпни Го! " Пилат споделил: " Вземете и Го съдете по вашия закон! " Те дали отговор: " Ние не можем да осъждаме никого на гибел. Той би трябвало да почине, тъй като прави Себе Си цар! “ Като чул това, Пилат запитал Иисус: " Ти цар ли си? ". Христос споделил: " Аз съм Цар, само че Моето царство не е от тоя свят ". Пилат още веднъж бил податлив да пусне Иисус и с цел да умилостиви народа, заповядал да бият Иисус, по-късно Го извел още веднъж пред множеството и споделил: " Ето, Човека! " Но те още по-силно закрещели: " Разпни, разпни Го! ". Пилат дал отговор: " Вашия Цар ли да разпна? " На това народът споделил: " Ние нямаме различен цар с изключение на кесаря. Ако Го пуснеш, не си другар на кесаря ". При тия думи
Пилат се уплашил
За да избави Иисус, той прибягнал до едно последно средство - предложил на народа съгласно обичая да им пусне за празника едного от двамата - Христос или един пандизчия на име Варава. Народът обаче предпочел Варава, а упорствал Христос да бъде разпнат. За почтения възвишен Страдалец се застъпила дамата на Пилат, само че и това не помогнало. Народът от ден на ден упорствал Христос да бъде наказан на гибел. Като не можал да устои против настояването на народа, Пилат си умил ръцете и споделил: " Невинен съм за кръвта на тоя Човек; вие му мислете! " Юдеите дали отговор: " Нека кръвта Му падне върху нас и нашите деца! " Тогава Пилат им предал Иисус да бъде разпнат. Наложили на раменете Му тежък кръст и Го повели към хълма Голгота, намиращ се до самия Йерусалим, където бил разпнат сред двама злодейци. Така се изпълнило пророчеството на Исаия, който споделя: " И към злодейци бе присъединен “ (Ис. 53:12).
Войниците разделили между тях облеклата Му, а за връхната Му дреха хвърлили жребие,
с цел да се извърши и друго знамение
казано за Него (Пс. 21:19). Но не стигало това. Дори и откакто приковали Христос на кръста, ругаели Го, казвайки: " Уа! Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, избави Себе Си и слез от кръста! " (Марк 15:29-30). Също и първосвещениците и книжниците Му се присмивали и думали между тях: " Други спасяваше, а Себе Си не може да избави. Христос, Царят Израилев, дано слезе в този момент от кръста, та да забележим и повярваме “ (Марк 15:31-32). Дори бездушната природа не останала безучастна към това, което ставало на Голгота. От шестия час до деветия настанал мрак. Когато римският стотник, на име Лонгин, който бил на стража при кръста Христов, видял всичко това, популяризирал Бога и споделил: " Наистина този Човек е Син Божи! “ Единият от разбойниците, разпнати дружно с Него, също хулел Христос и казвал: " Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! “ Другият обаче го смъмрил и споделил: " Та и от Бога ли не се боиш ти, който и самичък си наказан на същото? Ние сме наказани заслужено, тъй като получаваме заслуженото съгласно делата си; само че Тоя нищо неприятно, не е сторил “. След това споделил на Иисус: " Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си! “ Иисус му споделил: " Истина ти споделям: през днешния ден ще бъдеш с Мене в парадайса! “ (Лука 23:39-43).
След това Иисус, като
знаел, че към този момент всичко е свършено
с цел да се сбъдне Писанието (Пс. 68:22), споделил: " Жаден съм! “ Войниците натопили гъба в оцет, надянали я на исопова концерн и Му подали да пие. Когато Иисус вкусил от оцета, рекъл: " Свърши се! Отче, в Твои ръце предавам духа Си! " Тогава храмовата завеса се раздрала на две от горе до долу, земята се потресла, скалите се разпукали, гробовете се разтворили и доста тела на умряли светии възкръснали, и като влезнали в светия град, се явили на мнозина (Мат. 27:51-53).
При кръста Христов стояли майката на Иисус и Мария Клеопова, Мария Магдалина и деятел Йоан, възлюбеният възпитаник на Господа. Понеже на другия ден бил великият юдейски празник Пасха, с цел да не останат на кръста телата на разпнатите и да загрозяват празника, юдеите побързали да ги снемат. За да ускорят гибелта на двамата разбойници, пребили им пищялите... А като пристигнали при Иисус и видели, че Той е към този момент мъртъв, не Му пребили пищялите, само че един от бойците пробол с копие ребрата Му, от които изтекло кръв и вода, с цел да се изпълнят още две пророчества за Христа: " Кост Негова няма да се строши “ (Изх. 12:46, Числ. 9:12) и „ Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха “ (Зах. 12:10).
Същата вечер Йосиф от Ариматея, изтъкнат член на Синедриона, скришен възпитаник на Иисус, отишъл при Пилат,
с цел да измоли тялото на Господа
та да Го погребе с подобаваща чест. След като Пилат разрешил, Йосиф дружно с Никодим, също скришен възпитаник на Иисус, снели от кръста тялото на своя Учител, помазали го съгласно тогавашния еврейски бит със смирна и алой, обвили Го в чиста плащаница и Го положили в нов гроб, изкопан в канара в личната градина на Йосиф.
Разпятието на Господ Иисус станало в шестия ден на седмицата, в който в миналото Адам протегнал ръка към дървото за познаване на положителното и злото и посредством което пристигна прегрешението. Сега, в същия ден и час, отново на дърво - Христовия кръст - бе заличена нашата греховна присъда и загладена виновността на нашите прадеди. Първият Адам посредством своето непокорство вкара гибелта, а вторият Адам - Христос - посредством послушанието към Своя небесен Отец доброволно одобри гибел, и то гибел кръстна (Фил. 2:8), посредством която
победи гибелта
и ни дарува живот безконечен.
Поради Твоето неизказано състрадание, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас!
Амин!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ